Лора

Лора е една локва на ъгъла между улица “Възвишение” и “Горно Село” в град Н. Очертанията ѝ наподобяват континента Атлантис. Нейната течна телесност се захранва от честите дъждове, които падат по тези места, и от мръсни подмолни води.Лора отразява небето, което се променя непрекъснато. Превежда мъглите и облаците в ясни, концентрирани, сетивни образи. Лора е петизмерен фотоапарат. Но никой не проявява снимките ѝ. Хората я прескачат, съскайки нецензурни поздрави към кмета на града. Колите я заобикалят, доколкото могат, накъдряйки повърхността ѝ с лош въздух. Птиците прелитат над нея без фокус. Единствено мършавата бреза Биги, единственото близко дърво на тротоара, познава Лора. Но Биги е глупава и суетна и се оглежда в нея, потръпвайки с клони, накланяйки горните си плодове към слънцето, съблазнявайки го. Заради това окапалите листа на Биги гният по очертанията на Лора и ѝ пречат да работи. Но тя не се оплаква. Поне не е сама.Един ден Лора отразява лицето на Бог. Мирен и безветрен ден е, без обичайните препускания на часовете. Времето спира. Един пешеходец застава смутен под сянката на Биги, глътва стъпките си и изчезва. Една птица замръзва във въздуха. Небето се пропуква и разкрива необяснимото, необхватното, неназовимото. Светлината на онемялото слънце го хваща и транспортира в обектива на Лора, която от вълнение се изпъва в перфектна огледална повърхност. Без изчислителната последователност на времето, никоя друга жива твар не успява да преработи този образ. Моментът не остава в историята. Светът се завърта отново по същата траектория. Никой не знае, че в град Н., локвата Лора пази негатива в пръстта под себе си. Негатива на позитивния подарък от небето, което винаги се променя.След година ще започнат ремонти на пътищата в тази част на града, а Биги ще изсъхне от несподелена любов към слънцето.