дърво

Да бъдеш дърво, и на кръст

да си разпнат, с изсъхнали клони,

които небето държат

високо, далече от тези,

които плода ти ядат.

Да бъдеш дърво, и наесен

да сучеш от стъпкана пръст,

която за други е ялова.

Да знаеш, разпада се тялото,

въглен в ядрото е, пепел е.

Спасение няма във мокрото

време. И край теб, опустели,

душите да капят във локвите.

Да бъдеш дърво със очи

забити в калта. Да оставяш

семе, което мълчи.

Да расте разклоненото знание,

че „вечен“ не е синоним

на „Бог“, и съвсем не на „жив”.

В мъдростта си да бъдеш изгнанник.

И един ден да се запалиш.