Залитаща под синкави клепачи,
в пушека на мъртвия създател,
ляга върху сънища от вино.
Косата си разплита като прежда
и бавно я навива на вретено
в тялото, което няма име.
Тънка ос, лишена от въртене.
Режейки последния си кичур,
тя не е лула, не е и дим.
Нели Станева 