Това не е прическа, Рене.

Залитаща под синкави клепачи,
в пушека на мъртвия създател,
ляга върху сънища от вино.

Косата си разплита като прежда
и бавно я навива на вретено
в тялото, което няма име.

Тънка ос, лишена от въртене.
Режейки последния си кичур,
тя не е лула, не е и дим.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: