Сещам се чак в самолета:
Обло лице, два-три щриха,
Фас, изтощен силует,
И ти ме рисуваше тихо.
Явно сега трия теб.

Блестящ си и разбира се, разкошен
Е пъстрият перчем от стари улици
Разтилаш ми легло от топла милост, но
Не ми намигай. Сгодена съм с бездомност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s