Сещам се чак в самолета:
Обло лице, два-три щриха,
Фас, изтощен силует,
И ти ме рисуваше тихо.
Явно сега трия теб.

Блестящ си и разбира се, разкошен
Е пъстрият перчем от стари улици
Разтилаш ми легло от топла милост, но
Не ми намигай. Сгодена съм с бездомност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s