Сещам се чак в самолета:
Обло лице, два-три щриха,
Фас, изтощен силует,
И ти ме рисуваше тихо.
Явно сега трия теб.

Блестящ си и разбира се, разкошен
Е пъстрият перчем от стари улици
Разтилаш ми легло от топла милост, но
Не ми намигай. Сгодена съм с бездомност.