едната и другата

едната сяда в мекото единство

и потъва в кресло по-меко от съня,

а другата, която пише, се клатушка

на ръба на листа,

в пропаста от кръгозор,

от електронни нервни връзки,

страх я е от този допамин, разбира го,

той блика от клавиатурата,

която казва:

ела сега, момиче,

izberi si simvolite!!!

това съм аз, прошепва тя,

обърната обратно,

това си ти

и ти

и огледалната,

и аватара,

ръката ми ви свързва, а не ви познавам.

едната спи, а другата будува,

а аз халюцинирам по средата.

тук тясно е, защото има други хора,

които са във повече

във себе си

във времето

izberi me pravilno

прошепва листът, пълен с грешки.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: