едната сяда в мекото единство
и потъва в кресло по-меко от съня,
а другата, която пише, се клатушка
на ръба на листа,
в пропаста от кръгозор,
от електронни нервни връзки,
страх я е от този допамин, разбира го,
той блика от клавиатурата,
която казва:
ела сега, момиче,
izberi si simvolite!!!
това съм аз, прошепва тя,
обърната обратно,
това си ти
и ти
и огледалната,
и аватара,
ръката ми ви свързва, а не ви познавам.
едната спи, а другата будува,
а аз халюцинирам по средата.
тук тясно е, защото има други хора,
които са във повече
във себе си
във времето
izberi me pravilno
прошепва листът, пълен с грешки.
Нели Станева 