По пътя

Дойдох, за да пия и всичко да взема,
научих се само че всичко да давам.
Дъхът на мастило, размитите сенки –
виждаш ли колко си всъщност измамен?

Вижда се вече, че мене ме няма
в ярката лудост зад твоя прозорец.
Оттам само белези, ядове, рани
крещят като болни, умиращи хора.

А ти си животно, което ме следва
с усмивка ушита и после съдрана.
Разнасяме двама торби с безнадеждност,
с които изплащаме щастие данък.

Предлагам да крачим отделно нататък.
Сред бавния пулс, с прегорялата тръпка.
И целият свят покрай нас да очаква
да хвърлим товара. И да го стъпчем.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s