Там някъде, сред трудния ти мозък,
обилно напоен със размишления,
замаян след поредната ти доза
от трудно синтезирано съмнение
във смисъла на всичко и на нищото,
намира ли се някой празен ъгъл?
Пространство за сетивните излишъци,
за чувствата със пръстчета изкълчени
от удряне по камъка на разума?
Там искам да се скрия, между травмите,
парцалите, душевните ти язви.
Теб другаде във къщата те няма.
Нели Станева 