Сливен

Цинично зимно слънце осветява
немитите коси на този град.
Да беше топло, щеше да е ад.
Стрелките на часовника наляво

са тръгнали. Навярно механизмът,
замръзвайки, проклина този свят.
Студът и неговата сива призма
пречупва времето. Върви назад,

пропада в пропаст всичко обещано.
И профилът на бъдното, излят
в пространството на спящите,
размива се, прилича на закана.