Сливен

Цинично зимно слънце осветява
немитите коси на този град.
Да беше топло, щеше да е ад.
Стрелките на часовника наляво

са тръгнали. Навярно механизмът,
замръзвайки, проклина този свят.
Студът и неговата сива призма
пречупва времето. Върви назад,

пропада в пропаст всичко обещано.
И профилът на бъдното, излят
в пространството на спящите,
размива се, прилича на закана.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s