Смъртта работи в отдел Човешки Ресурси

Сърцето ти дали ще издържи?
Веднъж, три пъти, осем, десет?
И биеш с него сякаш е камшик,
размахваш го в очите ми мъжествено,
но знам, че вече там си ме усетил.

Почуках, казах ти, че имам работа.
Ти пусна ме, а после взе да питаш
защо, защо? Типичната за случая
човешка врява.
Нека те науча
маневрите на гладкото излитане.

Изключвам мозъка. Достатъчно
е мислил и е страдал и е пречил.
И докато всички други плачат,
заемам се с ината на сърцето ти.

Не си ми лесен. Но пък те харесвам.
Да кажа ли защо за теб ме пратиха?
Решили са, че ти ще си чудесен
ангел.
На свободна практика.