Лятото не съществува

˗ Казвам ти, лятото не съществува. Като в оная песен на Таралежков, лятото е само наужким.

˗ Там ставаше дума за есента, човече. За печените чушки. Не за лятото.

˗ Ами именно. Лятото не съществува. Всичко това е симулация със стари театрални декори. Зареждат нещо в чиповете на мозъка ни, за да изживеем усещане за лято и за безкрайност. Обаче колкото по-често се върти тази програма, толкова повече бъгове се появяват. Обикновено това се случва към края на живота. При мен нещо започна да се разпуква още на двадесет и пет. Днес, пет години по-късно, съм там, където някой стигат едва на осемдесет. Това не е много добре за матрицата, защото все още имам сили да се боря. Или поне достатъчно смелост да говоря за това.

˗ Ех, приятел. Пак ли почваш с твоите теории за световна конспирация? Кой точно ни я пуска тази програма, че забравих?

˗ Ще ми вземеш ли една бира?

˗ Виж каква опашка има на бара. Не ми се чака. За какво ти е всъщност бира, ако всичко е нереално?

˗ Не всичко. Има реалност, суха, сурова, но красива, върху която се прожектират различни филми. За да се постигне определен ефект върху нас, разбираш ли?

˗ Не. Какви книги четеш напоследък?

˗ Само хайку. Хайку разобличава прожекциите, като ги назовава просто и ясно, без да ги товари с емоции, за да можем да се откъснем от тях. Между другото, бирата е част от реалността, както и всички други телесни мераци. Само на тях можем да разчитаме, повярвай ми.

˗ И на хайку?

˗ Да, и на хайку. Хайде, аз ще се наредя на опашката и ще ти свирна като съм отпред, ок? Щото нямам никакви пари.

˗ Световната конспирация не е пуснала филмче с пари върху твоята чиста реалност?

˗ Мда. Тоест пуснала е, но аз съм го спрял. Ти какво искаш?

˗ Искам да спре да вали, да пекне едно хубаво слънце и онова усмихнато момиче, което танцува до тонколоните, да седне в скута ми и да ми покаже какво е скрило под мократа тениска. Но световната конспирация едва ли е предвидила това да се случи.

˗ Ще ти обясня всичко като се върна, ок? Две бири значи?

˗ Чакай, идвам с теб. И без това трябва да се изпикая.

˗ Сигурно ще чакаш повече пред тоалетната, отколкото аз за бира.

˗ Знам как е на фестивал. В краен случай има храсти наоколо.

˗ Като каза храсти. Забелязал ли си колко изкуствено стои тази растителност? И не само тук, загледай се внимателно. В градовете сме свикнали, но дори и в планините, дори и в най-забутаните гори. Онази магия на зеленото, онази илюзия за рай, те не работят вече. Стоиш сред двеста дървета и пак усещаш, че нещо не е наред. Духът ти не ще да се успокои. Уж всичко е както преди, но не е. Не чуваш онова жужене на тишината, няма я дъхавата радост. Работата е там, че програмата забива. И то у достатъчно много хора. И тези отгоре са се паникьосали, но не могат да оправят нещата. Кърпят тук-там. Създават нов софтуер, за да ни залисват.

˗ Интернет?

˗ Именно. И фестивали. Филми. Наркотици.

˗ Нито едно от тях не ме интересува. Дойдох тук само защото се надявах да срещна Соня.

˗ И?

˗ Видях я. Снощи. Натискаше се с друг. След това заваля.

˗ Ясно.

˗ Не знам какво ти е ясно, човек. На мен не ми е. Сигурно ме мислиш за тъпак, но аз се вълнувам от тези неща много повече от излизането от матрицата и подобни духовни дивотии.

˗ Така да бъде. То е едно и също. Както казах, телесните мераци…

˗ Това със Соня не беше само телесен мерак. Мой ред е да пикая. Вземи тези пари и върви за бира най-сетне.

˗ Хайде наздраве. Егати дъжда.

˗ Мда. Между другото, искаш ли дъждобран? Имам още един в палатката.

˗ Не, благодаря. Предпочитам да усещам ударите на провала.

˗ Аха?

˗ Този дъжд. Това не е летен дъжд. Летния дъжд от детството ни, спомняш ли си? Светъл и нежен като пръсти, които те милват. Уханен. Замайваше ни главата. Какъв кеф, да тичаш под него, да го дишаш. Той не ни мокреше, той ни пречистваше. А сега? Небето потъмнява, пропуква се и отневиделица върху теб се изливат потоци от студена вода, която ти смразява костите. И продължава да се излива вече часове наред. Голям провал в контролния център.

˗ Наздраве. Лятото е само наужким.

˗ Наздраве. Между другото, на бара беше оная мадама с мократа тениска, която си беше харесал.

˗ Забравих вече.

˗ А не би трябвало. Тя е следващата ти нишка. В момента висиш в пространството между Соня и нея, а отдолу е бездна. Единственото, което трябва да направиш, е да прехвърлиш не само погледа, но и чувствата си. Да се хванеш с две ръце за следващото въже, без да гледаш назад. Като цирков артист. Известна ли ти е теорията на нишките?

˗ Човек, сигурен ли си, че не си сдъвкал някое картонче ЛСД по погрешка?

˗ Ами, не ми вярваш. Мога да ти докажа всичко.

˗ Не е нужно. Нали щяхме да ходим да гледаме ДъСтууджис, ще свирят в четири на голямата сцена.

˗ Тц. На бара казаха, че са отменили концерта. Заради дъжда. Имало риск от светкавици.

˗ Да му се не види световната конспирация.

˗ Нали? В тази добре инсценирана залъгалка, където стотици са дошли, за да забравят себе си, такъв провал. Но нищо.Тъкмо ще имаме време да обсъдим ти как да се изплъзнеш.

˗ Защото ти си просветлен, така ли? Успял си, а?

˗ Не се шегувай. Моят път е различен от твоя.

˗ Какво става с теб, човече? Сериозно говоря. Мислех, че аз съм зле, с проклетото ми разбито сърце и така нататък. Обаче ти направо ме плашиш.

˗ Някой неща ми се изясниха, това е всичко. Както казах, в повечето време не можем да видим какво реално се случва и как изглеждат нещата наистина. Когато ги видим, е за кратко и ние бързо забравяме, защото видяното обърква, а объркването е неприятно чувство. Аз обаче се научих да не забравям. И да не се плаша от видяното. Имаме, все пак, само това, което имаме. Просто трябва да се научим да работим с него. Аз имам само един път. Ти можеш да избираш.

˗ Защо?

˗ Защото можеш да се влюбваш. А това прецаква прожекционната система също толкова ефективно, колкото и двадесет години духовна практика. Или една смъртоносна болест. Когато си влюбен, виждаш истината.

˗ Е, вече съвсем ме загуби. Никаква истина не виждам, когато сьм влюбен. Идеализирам като последния идиот. Правя от болни мозъци гении, от курви богини.

˗ Нали се сещаш, че те искат да мислиш така, за да не се влюбваш повече? Прожекционната система иска ти да висиш в пространството, без да имаш нещо реално, за което да се хванеш. Тогава си най-лабилен, най-поддатлив на илюзии. А хората са реални. Хората са гении и богове. И ако имаш талант, както ти го имаш, да се влюбваш, можеш да се спасиш с всеки. С твоята мис Мокра Фланелка или с която и да е друга.

˗ Значи, предлагаш просто да я намеря, да я погледна в очите и да се влюбя, така ли?

˗ Ми да, ако можеш да отклониш поглед от гърдите ѝ.

˗ Трудно ще е. И тогава какво? Дъждът ще спре, ДъСтууджис ще забият, лятото ще е истинско?

˗ Има шанс за това. Прехвърлиш ли се от една нишка на друга, помъкваш със себе си целия свят и го променяш. Тайно се надявам, разбира се, да ме вземеш с теб. Поне още веднъж, поне един концерт време безкрайност. Да пием слънце. Да крещим от кеф. Да разтърсим земята. Да забравя всичко, което знам.

– Ех, приятелю. Луд си, да знаеш. Но и такъв те обичам. Още една бира искаш ли?

˗ Хайде.

˗ Какво имаше предвид всъщност като каза смъртоносна болест?