В някой друг, паралелен живот,
тук, към края на нашата среща,
аз изричам въпроса защо
се завръщаме винаги в дрехите.
(Ще родя пет дечица-индиго,
ти ще носиш храна от гората,
ще сме голи и ще ни стига
само тази игра да играем.)
В някой друг, паралелен живот,
се усмихваш. Сега си отиваш.
Аз оставам, потънала в пот,
после ставам и те измивам.
В някой друг, паралелен…Да знаеш.
В този аз ще мълча. Но го има.
В друга версия, не в тази стая,
в мисълта, паралелна на края.
Нели Станева 