Пасторал

В някой друг, паралелен живот,
тук, към края на нашата среща,
аз изричам въпроса защо
се завръщаме винаги в дрехите.

(Ще родя пет дечица-индиго,
ти ще носиш храна от гората,
ще сме голи и ще ни стига
само тази игра да играем.)

В някой друг, паралелен живот,
се усмихваш. Сега си отиваш.
Аз оставам, потънала в пот,
после ставам и те измивам.

В някой друг, паралелен…Да знаеш.
В този аз ще мълча. Но го има.
В друга версия, не в тази стая,
в мисълта, паралелна на края.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: