Порастването

*

Строшихме си играчките.
Аз лепнах му мустак,
а той на мене -стрии.
Потънахме полека
във план за ипотека.
Аз спрях съвсем да плача,
той спря да е простак.
Купихме саксии.
Облякохме се – всеки
със собствените дрехи.

Изхвърлихме приятели,
не бяхме вече всички.
Облизахме тапетите
и спряхме да излизаме,
и спряхме да надвикваме
кресчендото – съдбата.
Така ще се обичаме.
Без гланц по носовете,
без детски катаклизми,
с порастването свикнали.

*

Обаче, как се случи
и беше ли провал?
В една сериозна сутрин
синхронно се прозявахме.

Звучеше страшно смешно
и той от стола падна,
и каза „рошла вещица“,
аз викнах „стършел гаден“.

И всичко разрушихме,
на всичко се изплезихме.
Порастването тихо
от стаята излезе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s