Порастването

*

Строшихме си играчките.
Аз лепнах му мустак,
а той на мене -стрии.
Потънахме полека
във план за ипотека.
Аз спрях съвсем да плача,
той спря да е простак.
Купихме саксии.
Облякохме се – всеки
със собствените дрехи.

Изхвърлихме приятели,
не бяхме вече всички.
Облизахме тапетите
и спряхме да излизаме,
и спряхме да надвикваме
кресчендото – съдбата.
Така ще се обичаме.
Без гланц по носовете,
без детски катаклизми,
с порастването свикнали.

*

Обаче, как се случи
и беше ли провал?
В една сериозна сутрин
синхронно се прозявахме.

Звучеше страшно смешно
и той от стола падна,
и каза „рошла вещица“,
аз викнах „стършел гаден“.

И всичко разрушихме,
на всичко се изплезихме.
Порастването тихо
от стаята излезе.