Хронос

знам как да мина времето
в главата си
а тялото ми ще остане
неподвижно и усукано
с все повече човешки нишки
завързано към минало
измъчвано или помазвано
с анахронизъм и аритмия

но инак всичко е в главата ми
оттам минават всички пътища
а пътищата водят в Ананке
неизбежната
с чиято длан ще изплета вселената
без страх че бъркам във материя
която е изпразнена от смисъл
но толкова привличаща
без дива клетъчна истерия
че всичко ще се свърши
преди да свърша нещо повече
преди да разплета света
в прилична дихотомия
да бъде
и на последния отшелник ясно
кой избутал е историята
и кой лежи под колелата ѝ

знам как но винаги забравям
и трябват ми еони да си спомня
или ти да промениш часовника.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s