Хронос

знам как да мина времето
в главата си
а тялото ми ще остане
неподвижно и усукано
с все повече човешки нишки
завързано към минало
измъчвано или помазвано
с анахронизъм и аритмия

но инак всичко е в главата ми
оттам минават всички пътища
а пътищата водят в Ананке
неизбежната
с чиято длан ще изплета вселената
без страх че бъркам във материя
която е изпразнена от смисъл
но толкова привличаща
без дива клетъчна истерия
че всичко ще се свърши
преди да свърша нещо повече
преди да разплета света
в прилична дихотомия
да бъде
и на последния отшелник ясно
кой избутал е историята
и кой лежи под колелата ѝ

знам как но винаги забравям
и трябват ми еони да си спомня
или ти да промениш часовника.