Нели Станева

Леглото издишва най-светлото синьо.
От сън си излязъл. Покрит с перушина

и спомен за Бога, чужд ти е още
светът между изгрев и залез, и нощем

се сливаш със сенките, учиш езика
на хората. Трудно, но някак си свикваш:

две удивителни, три многоточия,
отговор, но пък къде е въпросът?

Такъв те открих. Прозрачен, флуиден,
И аз ще отворя очи, за да видя

това, от което дошъл си в леглото,
постлано със моите плахи въпроси.