Леглото издишва най-светлото синьо.
От сън си излязъл. Покрит с перушина

и спомен за Бога, чужд ти е още
светът между изгрев и залез, и нощем

се сливаш със сенките, учиш езика
на хората. Трудно, но някак си свикваш:

две удивителни, три многоточия,
отговор, но пък къде е въпросът?

Такъв те открих. Прозрачен, флуиден,
И аз ще отворя очи, за да видя

това, от което дошъл си в леглото,
постлано със моите плахи въпроси.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: