Поряза ме. Коричка от търпение
отглеждам си, замислена, сега.
Смъди все още леко през нощта.
Но раната е ново приключение.
Понякога я чопля. Имам нокти,
които не издържат на зова
на кожата, и правят с мен това,
което прави лавата със островите.
Но иначе съм кротка като белег.
Усмихната, бинтована светица.
Прегръщам само мъртви птици и
притихвам като фабрика в неделя.
Разбирам вече нуждата да плача
пред сладкото сияние на ножа.
И новата ми наранена кожа
блещука като острие сред здрача.
Нели Станева 