Поряза ме. Коричка от търпение

отглеждам си, замислена, сега.

Смъди все още леко през нощта.

Но раната е ново приключение.

Понякога я чопля. Имам нокти,

които не издържат на зова

на кожата, и правят с мен това,

което прави лавата със островите.

Но иначе съм кротка като белег.

Усмихната, бинтована светица.

Прегръщам само мъртви птици и

притихвам като фабрика в неделя.

Разбирам вече нуждата да плача

пред сладкото сияние на ножа.

И новата ми наранена кожа

блещука като острие сред здрача.