Наследник

Самотата на мама,

самотата на татко,

самота – изкълвано поле

и небето над него.

Самотата на вчера

и днес (утре друг ще получи).

Самотата в пет книги,

две чаши и десет тефтера,

и в прояден от време маркуч

сред градина от спомен

(с който пръсках усмивки).

Самотата на кучето,

дето лае по всички, не знае

защо. Рядък вид самота.

Самотата на ясна вина

и неясно доволство и също

да ядеш и от двете без мярка.

Самотата на всички роднини

и едно отлетяло глухарче.

И една тъмносиня торба,

която да вдигна не мога,

със самотата на бог.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s