Самотата на мама,
самотата на татко,
самота – изкълвано поле
и небето над него.
Самотата на вчера
и днес (утре друг ще получи).
Самотата в пет книги,
две чаши и десет тефтера,
и в прояден от време маркуч
сред градина от спомен
(с който пръсках усмивки).
Самотата на кучето,
дето лае по всички, не знае
защо. Рядък вид самота.
Самотата на ясна вина
и неясно доволство и също
да ядеш и от двете без мярка.
Самотата на всички роднини
и едно отлетяло глухарче.
И една тъмносиня торба,
която да вдигна не мога,
със самотата на бог.
Нели Станева 