Афродита, цялата си праскови,
доматен сок и мляко и смокини си,
някъде сред лято предпоследно,
където си отворила врата
във времето и стари апетити
излели се по теб с буквалност,
която плът не може да поеме,
излязла си от символите, сънена
и казала си: знаете ли, кожата
е недостатъчно добре измислена
през нея не минава любовта,
отсява хубавото, лошо сито е,
без никаква система, и така,
свалете ми я, щом съм ви богиня,
каквато трябва да съм, с жар
ще си изтръскам мидите от лоното,
ще срежа и копнежа на косите си,
ще зрея и узрея и ще храня,
а Фройд да каже нещо за това.
Нели Станева 