Синхрон

Това е хубаво, със теб да се танцува,

Танатос, принце на придверията,

най-хубавия танц, но е до време

и стъпките са невъзможно хармонични,

и всичко друго репетиция.

Обаче питам се, Танатос, кой ли

ще те пренесе извън съня най-после?

В прилично изсънувана фантазия,

в банална еротична яснота

и няма да промъкваш жилести

ръце към гърлото ми, жадното.

Ще дойдат водните чудовища,

ще те откъснат от ефирното,

ще ти размият силите, пръстта

ще се повдигне, ще пораснат планини,

Танатос, ще пораснат, но за теб,

да те погълнат вместо ти съня ми.

Тъй жал ми е, но заскриптява вече

времето, затиснал си един цял век,

промъкнал си се в гайките и шайбите,

в коли на непознати и в писма

от още по-познати, в логиката

на торбичките, подухвани от вятъра,

и в леко посинелите клепачи си,

та мисля, време има, още има,

та мисля, че това е вече

страшно неприлично и си мисля

да прошепна нещо подобаващо

по случая, например „Настъпи ме!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s