Второ раждане

Бяхме хладни. И тъжни. Не бяхме

нещо повече от молекули,

леко стъпкани, леко увяхнали,

твърде близко до точката нула.

Беше някъде. Знам ли. В Берлин,

този град, вечно гладен за черно.

С чаши грог, от дъха ни изстинали,

във нарязан с графити килер.

Беше шумно и тъмно. Мълчахме,

не очаквахме нищо. Тогава

някой драсна кибрит. Ние ахнахме.

Нещо беше се случило. Явно

беше някаква тайна осмоза,

но пролазваше изгрев в лицата ни.

Проумявахме явно, че можем

да танцуваме Бог със телата си.

Обградиха ни други. Поляха ни

с топъл дъжд от любов и доверие

без да питат дали, без да чакат

нещо в отговор да им намерим.

И развързахме всичко. Течеше

друга музика, бясна и съскаща.

И притиснати в нея, усещахме

че не ще бъдем никога същите

както бяхме, че всички прегради

между нас и света са чупливи

и сега се ронят и разпадат,

и сега един в друг се изливаме.

Бяхме пълни. Подути от щастие.

Топли бебета. В тъмно родени.

Цяла нощ после сучехме страстно

от самата гърда на вселената.

И излязохме мокри, замаяни,

в свят със същите прави и криви,

но покрити със мекото знание,

че ще можем да бъдем щастливи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s