Признания

Добре, предавам се. Не спираш
да търсиш копчета за болка,
да ръчкаш слабостта във мене
и аз не спирам да те пускам.
Обсебена съм. Знаеш ли,
обсебена.
Това не е добре, но ще приема,
това е силата ти, толкова
по-мощна, колкото омеква
вроденото съпротивление
на логиката, колкото по устните
наслага се утайка от неказано,
тъй лепкава, че въздухът ми секва.
Предавам се. Не съм си вече своя и
единствената функция остава ми
да чувствам.
Нищо друго. Да те чувствам
под формата на побеснели спазми
по всички нервни окончания,
когато викът ти отеква
във мен и набраздява празното.
Предавам се. А уж сама поисках
да поиграя със признания,
сега изчезвам, щом напиша,
че станах неочаквано,
сериозно, без да искам, твоя.