Признания

Добре, предавам се. Не спираш
да търсиш копчета за болка,
да ръчкаш слабостта във мене
и аз не спирам да те пускам.
Обсебена съм. Знаеш ли,
обсебена.
Това не е добре, но ще приема,
това е силата ти, толкова
по-мощна, колкото омеква
вроденото съпротивление
на логиката, колкото по устните
наслага се утайка от неказано,
тъй лепкава, че въздухът ми секва.
Предавам се. Не съм си вече своя и
единствената функция остава ми
да чувствам.
Нищо друго. Да те чувствам
под формата на побеснели спазми
по всички нервни окончания,
когато викът ти отеква
във мен и набраздява празното.
Предавам се. А уж сама поисках
да поиграя със признания,
сега изчезвам, щом напиша,
че станах неочаквано,
сериозно, без да искам, твоя.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: