Легла

Обикалям остров с хиляди лица. Сурови, стъклени, каменни, тръстикови, непознати, отдавна изгубени лица, а разбитите кастилски кораби все още плуват наоколо и връхлитат бреговете под формата на диви виелици в следобедната жега. Солен и ветровит, празен и топъл, нагънат, изпънат сред мощта на Средиземно море, обстрелван с радиовълни от цялата вселена. Дори луната е захвърлила по бреговете му скалистите си дрехи и си е заминала гола, надвиснала над острова, вечно влюбена и готова да се върне. Обаче единственото, което занимава главата ми, е да намирам навсякъде възможни легла за любов. Например по уличките на Кастелсардо на северния бряг, където къщите се изкачват една върху друга и където нощем винаги се губиш, защото градът е построен по една несъществуваща логика, или по „не се прибирай никога“ логиката, тъмен и залутан; където всяка врата е отворена и не знаеш дали влизаш в нечия къща или във винотека с диви акордеони и пияни цигани, а всеки втори ъгъл се отваря и те приканва да се скриеш от хладния нощен вятър в някое изоставено килерче, където подът все още е покрит с римски прах и солена пот. Или из оплетените от диви смокини, кактусови палми и варовикови скали склонове на западния бряг, горди и величествени, приласкаващи морето, но гонещи туристите; там има толкова много каменни гнезда, изсечени точно за контурите на две сливащи се тела, предлагащи одеала от тръпкава морска пяна и забранено красиви пурпурни залези. Или на южния бряг, където жегата е бяла като висящите от прозорците чаршафи и всяка сянка е прелъстителка, където мислите се стопяват в горящата земя и оставят място на безкрайни пространства, покрити с мощните скелети на фантазиите и с изсъхнали треви, там можеш да се излегнеш съвсем близо до сърцето на земята, невидим в обедния пек, губещ контури в другия. Или на източния бряг, осеян със смарагдови, тихи заливи, червеникави тресавища и джунгли от цъфтящи дървета и храсти, които са останали от райската градина в тази жадна почва, която не познава идеята за греха; и това море, заливащо брега с остри миди и мраморни фрагменти, пренасящо изгрева от изток, това море е подредило десетки тайни лагуни, които биха покрили навестилите ги тела с топла, замаяна вечност.
Минаха няколко дни, а на мен ми се струват като седмици, защото освен видяното, съм прекарала още много дни и нощи в паралелния свят на измисленото, свита в тези легла, които никой друг не вижда.
Когато е мой ред да шофирам, пия две doppio espresso, изливам бутилка ледена вода върху лицето си, проклинам липсата на преграда между двете си мозъчни половини и се моля на Девата да не изгаря крилата ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s