Виж, небето виси над главата ни
и се движим тук малко по-бързо
от досадната сила, с която
всички мускулни жили в краката
към стълбa на земята са вързани.
И е може би пет и половина,
или може би седем без пет,
и минава не час, а година
в двуекранното, тракащо кино,
и сме седнали най, най-отпред.
А зад нас три пияни кондуктора
мерят сили в борба със съня
и предават се в скута на утрото,
и бълнуват във притчи и сутри
за измамата в другия свят.
Ние носим блестящи скафандри,
поотрити в ръкавите, даже
с две-три дупки, защото сме падали
отвисоко, но нищо не стяга,
не пътуваме вече с багаж.
Медитираме, но безвъзвратно
разпиляваме този покой
във телата си. И е приятно
как живеем съвсем наобратно
на посоката. И са безброй
часовете в бутилката време,
в тази сонда, и утре е вчера
и мечтаните форми приема
в този влак, който пръв и последен
се отделя от земната сфера.
Нели Станева 