Последният влак

Виж, небето виси над главата ни
и се движим тук малко по-бързо
от досадната сила, с която
всички мускулни жили в краката
към стълбa на земята са вързани.

И е може би пет и половина,
или може би седем без пет,
и минава не час, а година
в двуекранното, тракащо кино,
и сме седнали най, най-отпред.

А зад нас три пияни кондуктора
мерят сили в борба със съня
и предават се в скута на утрото,
и бълнуват във притчи и сутри
за измамата в другия свят.

Ние носим блестящи скафандри,
поотрити в ръкавите, даже
с две-три дупки, защото сме падали
отвисоко, но нищо не стяга,
не пътуваме вече с багаж.

Медитираме, но безвъзвратно
разпиляваме този покой
във телата си. И е приятно
как живеем съвсем наобратно
на посоката. И са безброй

часовете в бутилката време,
в тази сонда, и утре е вчера
и мечтаните форми приема
в този влак, който пръв и последен
се отделя от земната сфера.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: