Одеало

Разтлай това двуцветно „ние“ на поляната,
нека го използваме за пикник, нека
за нещо да използваме плътта му,
която от надраскана с флумастер,
която е разпрана по средата,
която още от началото
си знаеше, ще свърши
полезна и практична,
не в рамка на стената,
мека, преизползвана, върху тревата
прилича ни на дом, прилича ни
на връзка със земята,
там, където спим и пръст сънуваме.