Одеало

Разтлай това двуцветно „ние“ на поляната,
нека го използваме за пикник, нека
за нещо да използваме плътта му,
която от надраскана с флумастер,
която е разпрана по средата,
която още от началото
си знаеше, ще свърши
полезна и практична,
не в рамка на стената,
мека, преизползвана, върху тревата
прилича ни на дом, прилича ни
на връзка със земята,
там, където спим и пръст сънуваме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s