Най-после съм готова. Мина време,
гримирах се с красива меланхолия,
поливах дълго на тъгата семето,
заглаждах ръбчетата на една история,
която исках бурно да живея,
обсебена, ревнива. Даже думите
да пусна във гримьорната не смеех,
в мълчащата утроба на ума ми.
Най-после съм готова. Махнах всичко,
което приласкаваше душата ми,
което на естественост приличаше,
което украсяваше играта.
Приготвих се да бъда всичко друго,
което съществува, без да вярва.
И тръгвам, боса, гола, за да бъда
на сцената, но не за да играя.
Излизам, за да бъда светлината,
която от прожекторите блика,
която подчертава празнотата
на сцената, която ти показва – там,
там нямало е и пак няма никой.
Нели Станева 