Басейн

Почна се, когато лимонадата

леко забълбука и отвори ме.

Жадно забълбуках и потънах

в тихата си вътрешна прохлада.

Някъде в мозайката на дъното

бях съвсем на място. Априори,

бях като монета с пожелание

тежка относително и лека,

щом загуби връзка със контекста.

Паднах като звън, но не останах,

бавно към небето се понесох,

чиста и вълниста като ехо.

Там се преоблякох като мълния,

грабнах облаци и се излях

точно там, където ме посрещна

магнитното поле на този сън,

в който елементите се срещаха.

Аз се гмурках в липсата на страх.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: