Басейн

Почна се, когато лимонадата

леко забълбука и отвори ме.

Жадно забълбуках и потънах

в тихата си вътрешна прохлада.

Някъде в мозайката на дъното

бях съвсем на място. Априори,

бях като монета с пожелание

тежка относително и лека,

щом загуби връзка със контекста.

Паднах като звън, но не останах,

бавно към небето се понесох,

чиста и вълниста като ехо.

Там се преоблякох като мълния,

грабнах облаци и се излях

точно там, където ме посрещна

магнитното поле на този сън,

в който елементите се срещаха.

Аз се гмурках в липсата на страх.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s