Подчертавам

Все още в ръкописа си на костите

и само подчертавам твърдостта,

с която хвърляш думите от моста

на мълчанието в жадната уста

на листите. И само подчертавам,

че леко набраздяваш този почерк

и в течния овал се появява

мозайка от задраскване/започване

и точките стопяват се в горещото

поле зад хоризонта от забрава.

Но точно този скелет от усещания

е рамката стабилна на плътта

и вместо да изтривам, подчертавам.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: