Все още в ръкописа си на костите
и само подчертавам твърдостта,
с която хвърляш думите от моста
на крехкото съзнание в реката
хартиена. И само подчертавам,
че нежно набраздяваш този почерк
и в течния овал се появява
мозайка от задраскване-започване
и точките стопяват се в горещото
поле зад хоризонта от забрава.
И точно този скелет от усещания
е рамката стабилна на плътта ми.
И вместо да изтривам, подчертавам.
Нели Станева 