Все още в ръкописа си на костите
и само подчертавам твърдостта,
с която хвърляш думите от моста
на мълчанието в жадната уста
на листите. И само подчертавам,
че леко набраздяваш този почерк
и в течния овал се появява
мозайка от задраскване/започване
и точките стопяват се в горещото
поле зад хоризонта от забрава.
Но точно този скелет от усещания
е рамката стабилна на плътта
и вместо да изтривам, подчертавам.
