Все още в ръкописа си на костите

и само подчертавам твърдостта,

с която хвърляш думите от моста

на мълчанието в жадната уста

на листите. И само подчертавам,

че леко набраздяваш този почерк

и в течния овал се появява

мозайка от задраскване/започване

и точките стопяват се в горещото

поле зад хоризонта от забрава.

Но точно този скелет от усещания

е рамката стабилна на плътта

и вместо да изтривам, подчертавам.