Намери ме сред дебрите на тялото

и рифовете под това, което

е по-високо от нивото на морето,

притеглиха водата ми, разплискаха

мечтите ми на хиляди посоки. Често

лежа в молитвена психоза, тебе

призовавам както агне призовава ножа.

Защо са ми над десет измерения,

когато чувствам само три; дали

не липсва повече от хикс и игрек;

дали това, което трябва да открия,

не е отдавна разпиляно по езика ми,

търкаля се под точките; възможно е

да бъде и по картата на бенките,

или на дъното на стара чанта,

или, намигаш ми, на следващата страница.

В теория на хаоса повтаря се

разлистване в различни варианти,

но как сред тях се вмества тази смърт,

която диша в твъдостта на камъка,

размества пикселите на видяното

до там, че вече нищо не познавам?

И ясното небе, което ти поливаш,

се пълни с натежали бели облаци

от думи, зад които има нещо повече,

но ти не позволяваш да го видя.