Намери ме сред дебрите на тялото
и рифовете под това, което
е по-високо от нивото на морето,
притеглиха водата ми, разплискаха
мечтите ми на хиляди посоки. Често
лежа в молитвена психоза, тебе
призовавам както агне призовава ножа.
Защо са ми над десет измерения,
когато чувствам само три; дали
не липсва повече от хикс и игрек;
дали това, което трябва да открия,
не е отдавна разпиляно по езика ми,
търкаля се под точките; възможно е
да бъде и по картата на бенките,
или на дъното на стара чанта,
или, намигаш ми, на следващата страница.
В теория на хаоса повтаря се
разлистване в различни варианти,
но как сред тях се вмества тази смърт,
която диша в твъдостта на камъка,
размества пикселите на видяното
до там, че вече нищо не познавам?
И ясното небе, което ти поливаш,
се пълни с натежали бели облаци
от думи, зад които има нещо повече,
но ти не позволяваш да го видя.
