Неделя

Пияна бе нощта и както винаги

забрави дрехите си в тази сянка,

която хвърлят на обяд къпините

по дивно разпиляната полянка,

където съм заспала и сънувам,

на метър от света, че тук ме няма,

и в езерото на съня се образува

въртоп от твоя сън, от топла пяна.

И виждам наобратно как се случват

пътеките, горите, и ядрото ми

изтича в тази зяпнала пролука

и връща се прочистено и мокро.

Сърцето ми отваря се, примигва,

а сянката се движи като пръстите

на този сън, и бавно ме повдига

във нова форма, в дрехите на същото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s