Неделя

Пияна бе нощта и както винаги

забрави дрехите си в тази сянка,

която хвърлят на обяд къпините

по дивно разпиляната полянка,

където съм заспала и сънувам,

на метър от света, че тук ме няма,

и в езерото на съня се образува

въртоп от твоя сън, от топла пяна.

И виждам наобратно как се случват

пътеките, горите, и ядрото ми

изтича в тази зяпнала пролука

и връща се прочистено и мокро.

Сърцето ми отваря се, примигва,

а сянката се движи като пръстите

на този сън, и бавно ме повдига

във нова форма, в дрехите на същото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s