Къща на крака

Местата, където живях,

размиха пътеката само.

Бял лист е достатъчна стряха,

гладът е приятелско рамо,

утеха расте по дърветата,

храна са цветята по изгрев,

картини рисуват кометите.

Когато това не достига,

посядам на камък и чакам

да видя кой дявол се крие

във меката почва на мрака

и кой бог в небето от знаци,

и с кой от тях вино да пия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s