Къща на крака

Местата, където живях,

размиха пътеката само.

Бял лист е достатъчна стряха,

гладът е приятелско рамо,

утеха расте по дърветата,

храна са цветята по изгрев,

картини рисуват кометите.

Когато това не достига,

посядам на камък и чакам

да видя кой дявол се крие

във меката почва на мрака

и кой бог в небето от знаци,

и с кой от тях вино да пия.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: