Местата, където живях,
размиха пътеката само.
Бял лист е достатъчна стряха,
гладът е приятелско рамо,
утеха расте по дърветата,
храна са цветята по изгрев,
картини рисуват кометите.
Когато това не достига,
посядам на камък и чакам
да видя кой дявол се крие
във меката почва на мрака
и кой бог в небето от знаци,
и с кой от тях вино да пия.
Нели Станева 