Местата, където живях,

размиха пътеката само.

Бял лист е достатъчна стряха,

гладът е приятелско рамо,

утеха расте по дърветата,

храна са цветята по изгрев,

картини рисуват кометите.

Когато това не достига,

посядам на камък и чакам

да видя кой дявол се крие

във меката почва на мрака

и кой бог в небето от знаци,

и с кой от тях вино да пия.