гледам към релсите, както
гледам и дните си
не знам дали отивам или се връщам,
достатъчно е някакво движение,
повтарящо се в скоби,
следвани от хиксове и запетаи
и тази паст живота
да лежи отдолу и да чака;
други параметри
например вестник и кафе,
рокля и вълнение,
аспирин или тъга
са незначителни
лесно подвеждат към създаване
на личен инкубатор
от това безсилие да си човек,
човек в стомана, в ден, в тълпа
пътят изяжда себе си, но никога
не се превръща в точка
никога;
гледам към релсите, както
гледам и спомените си
и несбъднатите сънища
достатъчно е някакво движение
за да не пристигна никога
в двойно отрицание
в надежда
Нели Станева 