всяка сутрин в 7.20

гледам към релсите, както

гледам и дните си

не знам дали отивам или се връщам,

достатъчно е някакво движение,

повтарящо се в скоби,

следвани от хиксове и запетаи

и тази паст живота

да лежи отдолу и да чака;

други параметри

например вестник и кафе,

рокля и вълнение,

аспирин или тъга

са незначителни

лесно подвеждат към създаване

на личен инкубатор

от това безсилие да си човек,

човек в стомана, в ден, в тълпа

пътят изяжда себе си, но никога

не се превръща в точка

никога;

гледам към релсите, както

гледам и спомените си

и несбъднатите сънища

достатъчно е някакво движение

за да не пристигна никога

в двойно отрицание

в надежда

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s