Навън

не бива да съм тук, не е

особено полезно или мъдро

да скитам из трънаците поезия

и винаги във болка да осъмвам.

измъквам се от стаята, която

е топла като потен, млечен сън,

измъквам се от дъхавото лято

и търся в упой зимата навън.

измъквам се от тялото, което

е смеещ се и пъстър лунапарк,

и търся в контражура на небето

храна за разбеснелия се звяр.

това е безразсъдство, но такова е,

защото недостатъчно е другото,

и светят като диамант оковите,

и повече боли да бъда умна.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: