не бива да съм тук, не е

особено полезно или мъдро

да скитам из трънаците поезия

и винаги във болка да осъмвам.

измъквам се от стаята, която

е топла като потен, млечен сън,

измъквам се от дъхавото лято

и търся в упой зимата навън.

измъквам се от тялото, което

е смеещ се и пъстър лунапарк,

и търся в контражура на небето

храна за разбеснелия се звяр.

това е безразсъдство, но такова е,

защото недостатъчно е другото,

и светят като диамант оковите,

и повече боли да бъда умна.