Навън

не бива да съм тук, не е

особено полезно или мъдро

да скитам из трънаците поезия

и винаги във болка да осъмвам.

измъквам се от стаята, която

е топла като потен, млечен сън,

измъквам се от дъхавото лято

и търся в упой зимата навън.

измъквам се от тялото, което

е смеещ се и пъстър лунапарк,

и търся в контражура на небето

храна за разбеснелия се звяр.

това е безразсъдство, но такова е,

защото недостатъчно е другото,

и светят като диамант оковите,

и повече боли да бъда умна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s