малка нощна музика

намерихме се в заден двор, накрая

на вселената, приличаше на кино,

екранът беше ярък, невъзможен,

накъсан от венера и плеядите,

а ние бяхме жадни непознати,

прескочили със лунни мускули

огради и бутилки, храсталаци.

с червени устни край червени тухли

се плъзнахме от лентата във етера,

сърце от барикадите в краката ни,

които са любовници. в земята

се свличаха тълпи от победители.

въртяхме се в цветята, в аромата си,

от порите течеше нещо медено.

забравихме за филма и за репликите,

покриха ни светулки – светъл дим,

от който все по-тежко дишахме,

небето се обърна във очите ни.

това е обещаната земя, това е

лентата с финал amor sin fin.

намерихме я, малка нощна музика,

пропуква в нея вечността на края.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s