намерихме се в заден двор, накрая
на вселената, приличаше на кино,
екранът беше ярък, невъзможен,
накъсан от венера и плеядите,
а ние бяхме жадни непознати,
прескочили със лунни мускули
огради и бутилки, храсталаци.
с червени устни край червени тухли
се плъзнахме от лентата във етера,
сърце от барикадите в краката ни,
които са любовници. в земята
се свличаха тълпи от победители.
въртяхме се в цветята, в аромата си,
от порите течеше нещо медено.
забравихме за филма и за репликите,
покриха ни светулки – светъл дим,
от който все по-тежко дишахме,
небето се обърна във очите ни.
това е обещаната земя, това е
лентата с финал amor sin fin.
намерихме я, малка нощна музика,
пропуква в нея вечността на края.
Нели Станева 