Изпивам уличната празнота

на екс, за да не забележа,

че стипчива е в устата,

че пиянството подвежда

в мъгливи пясъци краката.

И потъвайки, танцувам.

Накрая губя си обувките.

Накрая разумът ми плува

във мътна чаша аспирин.

Превързвам рани от целувките

на бледата бутилка джин.

Заспивам в тази галимация

и будя се в онази точка,

където няма думи и понятия,

но много плодородна почва.