Изпивам уличната празнота
на екс, за да не забележа,
че стипчива е в устата,
че пиянството подвежда
в мъгливи пясъци краката.
И потъвайки, танцувам.
Накрая губя си обувките.
Накрая разумът ми плува
във мътна чаша аспирин.
Превързвам рани от целувките
на бледата бутилка джин.
Заспивам в тази галимация
и будя се в онази точка,
където няма думи и понятия,
но много плодородна почва.
Нели Станева 