Сеитба

Изпивам уличната празнота

на екс, за да не забележа,

че стипчива е в устата,

че пиянството подвежда

в мъгливи пясъци краката.

И потъвайки, танцувам.

Накрая губя си обувките.

Накрая разумът ми плува

във мътна чаша аспирин.

Превързвам рани от целувките

на бледата бутилка джин.

Заспивам в тази галимация

и будя се в онази точка,

където няма думи и понятия,

но много плодородна почва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s