„А после? “ е надраскало стените,

прозорците широко са отворени,

но аз от тук не мисля да излизам.

Безсмъртна съм във чистата наслада,

в немигащото взиране към изгрева,

в умелите прегръдки на промените.

Къде ли да те скрия, щом пристигнат

булдозерите с тежко безразличие?

Къде ли да те сместя, щом трепериш

когато експлоадира изобилие?

Ще трябва да си вън от тази къща

в която всичко бързо се поправя.

Ще трябва да си вън от всяка истина,

в недрата на земята да пропадаш

безкрайно дълго. Там е безопасно,

там има само блудкавата радост,

че си от тежките земетресения,

които в къщи никой не усеща.