„А после? “ е надраскало стените,
прозорците широко са отворени,
но аз от тук не мисля да излизам.
Безсмъртна съм във чистата наслада,
в немигащото взиране към изгрева,
в умелите прегръдки на промените.
Къде ли да те скрия, щом пристигнат
булдозерите с тежко безразличие?
Къде ли да те сместя, щом трепериш
когато експлоадира изобилие?
Ще трябва да си вън от тази къща
в която всичко бързо се поправя.
Ще трябва да си вън от всяка истина,
в недрата на земята да пропадаш
безкрайно дълго. Там е безопасно,
там има само блудкавата радост,
че си от тежките земетресения,
които в къщи никой не усеща.
Нели Станева 