Кихота

Свободата, Панчо, свободата

лежи в краката ми, и мъртва птица

небе замества ли? Подарък е,

пореден чифт чорапи посред лято.

Присвивам устни, даже да се радвам

безмислено е станало. Преструвам се,

прескачам я, и падам във краката ѝ.

Ах, Панчо, свободата! Свободата!

Панер с великденски яйца е,

но всички се строшиха о главата ми

и вече нямам празен капиляр

по който тези ветрове да шурнат,

и нямам вече нищо за събаряне

и нищо за пожертване. Ах, Панчо,

как мразя тази свобода, вземи я,

разправяй се и ти веднъж със бурите

и вятърните мелници, аз искам

мъничко да си подремна. До година.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s