Свободата, Панчо, свободата
лежи в краката ми, и мъртва птица
небе замества ли? Подарък е,
пореден чифт чорапи посред лято.
Присвивам устни, даже да се радвам
безмислено е станало. Преструвам се,
прескачам я, и падам във краката ѝ.
Ах, Панчо, свободата! Свободата!
Панер с великденски яйца е,
но всички се строшиха о главата ми
и вече нямам празен капиляр
по който тези ветрове да шурнат,
и нямам вече нищо за събаряне
и нищо за пожертване. Ах, Панчо,
как мразя тази свобода, вземи я,
разправяй се и ти веднъж със бурите
и вятърните мелници, аз искам
мъничко да си подремна. До година.
Нели Станева 