Свободата, Панчо, свободата

лежи в краката ми, и мъртва птица

небе замества ли? Подарък е,

пореден чифт чорапи посред лято.

Присвивам устни, даже да се радвам

безмислено е станало. Преструвам се,

прескачам я, и падам във краката ѝ.

Ах, Панчо, свободата! Свободата!

Панер с великденски яйца е,

но всички се строшиха о главата ми

и вече нямам празен капиляр

по който тези ветрове да шурнат,

и нямам вече нищо за събаряне

и нищо за пожертване. Ах, Панчо,

как мразя тази свобода, вземи я,

разправяй се и ти веднъж със бурите

и вятърните мелници, аз искам

мъничко да си подремна. До година.