Тази нощ се изтече последният дъжд
и земята прошепна ми тихичко „Спри,
тук е мое пространство, минаваш отвъд.
Аз ще плача, а теб те родих да крещиш
с радостта на дивак, на поток, на лавина.
Пий сега наобратно всички тези сълзи,
образ мой, плод от моята дивна градина.
В тези слаби ръце всичко силно държиш.“
Аз се хвърлих в тревата и жадно изпих
тази течност от нея, а после в небето
устни впих. И със себе си то ме покри,
и със лунни ръце изсуши ми сърцето.
Тази нощ се изтече последният дъжд.
Като хладна целувка на отиващ си мъж.
Нели Станева 