Тази нощ се изтече последният дъжд
и земята прошепна ми тихичко „Спри,

тук е мое пространство, минаваш отвъд.

Аз ще плача, а теб те родих да крещиш

с радостта на дивак, на поток, на лавина.
Пий сега наобратно всички тези сълзи,

образ мой, плод от моята дивна градина.

В тези слаби ръце всичко силно държиш.“

Аз се хвърлих в тревата и жадно изпих
тази течност от нея, а после в небето

устни впих. И със себе си то ме покри,

и със лунни ръце изсуши ми сърцето.

Тази нощ се изтече последният дъжд.
Като хладна целувка на отиващ си мъж.