Последен дъжд

Тази нощ се изтече последният дъжд
и земята прошепна ми тихичко „Спри,

тук е мое пространство, минаваш отвъд.

Аз ще плача, а теб те родих да крещиш

с радостта на дивак, на поток, на лавина.
Пий сега наобратно всички тези сълзи,

образ мой, плод от моята дивна градина.

В тези слаби ръце всичко силно държиш.“

Аз се хвърлих в тревата и жадно изпих
тази течност от нея, а после в небето

устни впих. И със себе си то ме покри,

и със лунни ръце изсуши ми сърцето.

Тази нощ се изтече последният дъжд.
Като хладна целувка на отиващ си мъж.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s