Аз се будя 

Аз се будя, щом ти се събудиш,

и оплитам дъха си в завивката

като в малко гнездо от възбуда.

Мисълта ми, ненужна, заспива

и сама прекосявам за кратко

онзи свят зад стените на мрака.

И увисвам с глава наобратно

във небето, където ме чакаш.

И се пълня със теб, който липсва,

после капвам, кървяща, в кафето

и съня си в сърцето записвам,

изтощена от утро, което

в мен се случва ту късно, ту рано,

но и толкова плъзгаво лесно.

И не зная дали е нормално,

че да страдам така ми харесва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s