Душата се учи от думите
на смело, цъфтящо безумие.
Това, за което иначе си
розов и леко свенлив,
кипва в едно изречение,
изгаря ковчега смирение
и води те в ада, където
не всички места са заети.
И виждаш, че там е красиво,
и с радост дъха си изливаш
в казана на тъмните сили.
И сякаш, че рая открил си.