Душата се учи от думите

на смело, цъфтящо безумие.

Това, за което иначе си

розов и леко свенлив,

кипва в едно изречение,

изгаря ковчега смирение

и води те в ада, където

не всички места са заети.

И виждаш, че там е красиво,

и с радост дъха си изливаш

в казана на тъмните сили.

И сякаш, че рая открил си.