Какво да го правя

Ако можех поне да се слея със слънцето,

да му дам този възел от пламнал копнеж,

то ще знае какво да го прави. До тъмно

ще плете с него дрехи от пареща прежда,

ще застила със тях ледовете в сърцата,

ще запушва безбройните дупки към ада,

ще примамва разпукване на семената,

и ще милва, целува, прошепва, създава.

Но той е затворен завинаги в мене

и прави ме слаба и зашеметена,

напираща сила зад здрава решетка.

Затова и навън е безумно студено,

а вътре стопявам се, клетка по клетка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s