Какво да го правя

Ако можех поне да се слея със слънцето,

да му дам този възел от пламнал копнеж,

то ще знае какво да го прави. До тъмно

ще плете с него дрехи от пареща прежда,

ще застила със тях ледовете в сърцата,

ще запушва безбройните дупки към ада,

ще примамва разпукване на семената,

и ще милва, целува, прошепва, създава.

Но той е затворен завинаги в мене

и прави ме слаба и зашеметена,

напираща сила зад здрава решетка.

Затова и навън е безумно студено,

а вътре стопявам се, клетка по клетка.