Чичо, помниш ли любимата ми песен,

дрънчиш я на китарата, косите ти

са дълги черни като на медуза,

презираш и детето в мен, но и възможното,

което ти отбягва, помниш ли

как каза, черната овца прескача мостове,

и цяло лято свири по морето,

а аз откраднах няколко касети,

танцувах все едно по парещ пясък

и майка каза, как не те е срам,

ще станеш като чичо си, ти каза

каква си се излюпила такава руса,

добричка и смирена, пълна скука,

но ме търпеше – врабче на парапета ти,

дрънчеше и душата ти в бездействие,

а аз намирах думи за това, например

цирк и цигани, огньове, Африка,

ти каза, ето тук са роклите червени

на дивите испанки, ето ти мечтите

на хипарите, които в мен се спихват,

ето всичко, твърде малка си,

докато пораснеш ще забравиш.

Чичо, помниш ли, че нищо не забравих,

уплаши се, когато някой каза

тя има същите очи, и белите овце

прескачат мостове, горят на пясъка,

когато ти изчезна, аз танцувах

танцувах до зори

и без да искам плаках повече от всички.