Чичо, помниш ли любимата ми песен,
дрънчиш я на китарата, косите ти
са дълги черни като на медуза,
презираш и детето в мен, но и възможното,
което ти отбягва, помниш ли
как каза, черната овца прескача мостове,
и цяло лято свири по морето,
а аз откраднах няколко касети,
танцувах все едно по парещ пясък
и майка каза, как не те е срам,
ще станеш като чичо си, ти каза
каква си се излюпила такава руса,
добричка и смирена, пълна скука,
но ме търпеше – врабче на парапета ти,
дрънчеше и душата ти в бездействие,
а аз намирах думи за това, например
цирк и цигани, огньове, Африка,
ти каза, ето тук са роклите червени
на дивите испанки, ето ти мечтите
на хипарите, които в мен се спихват,
ето всичко, твърде малка си,
докато пораснеш ще забравиш.
Чичо, помниш ли, че нищо не забравих,
уплаши се, когато някой каза
тя има същите очи, и белите овце
прескачат мостове, горят на пясъка,
когато ти изчезна, аз танцувах
танцувах до зори
и без да искам плаках повече от всички.
