Риба

Болката ми е нехармоничен саундтрак, звучи като объркани вълни, които се връщат обратно в морето и се разбиват в сянката си, като яростта на хиляди животи, като изпаряване на пот, като стъклени бутилки, счупени от неловки движения, трябваше ми разтеглива рамка, за да танцувам, оградена от методи и емпирични изследвания, но никога не съм била сама, не знаех, но съм носела  толкова много копнежи като (без)опасни игли на ревера си, да не си посмял да ги отвориш, теква кръв, твоята ли, моята ли, кръвта пренася кислород, а изтече ли, трябва да се научим да дишаме друго, тренирай, тренирай от сега, нали земята не е достатъчна, нали човешкото не е достатъчно, към космоса или може би по-добре обратно към рибата, която няма кръв, но знае всичко, и нищо не чувства, имам твърде малко кръв сега и в същото време твърде много, много повече, отколкото мога да издържа, прекалено много, за да се повярва, че е истинска.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s