В дъха на божури, където е меко,
където увяхват всички съмнения,
където небето е чисто и леко
и само от радост сърцето ти стене,
Във меката ложа на мъничко цвете,
където ухания раните милват
и амбра се стича по и от ръцете,
и сбъднат копнеж тъмнината покрива.
Във танца на вятър, където прошепват
гърдите на вечното дъхави думи
и сладък прашец по телата залепва,
и даже в съня ти си топъл и буден.
В смеха на гората, където танцуват
в упой най-невинните, аз ще те чакам,
безмълвна, безформена, ще те целувам,
докато забравяш завинаги мрака.
Нели Станева 