В дъха на божури, където е меко,

където увяхват всички съмнения,

където небето е чисто и леко

и само от радост сърцето ти стене,

Във меката ложа на мъничко цвете,

където ухания раните милват

и амбра се стича по и от ръцете,

и сбъднат копнеж тъмнината покрива.

Във танца на вятър, където прошепват

гърдите на вечното дъхави думи

и сладък прашец по телата залепва,

и даже в съня ти си топъл и буден.

В смеха на гората, където танцуват

в упой най-невинните, аз ще те чакам,

безмълвна, безформена, ще те целувам,

докато забравяш завинаги мрака.