Далеч от остров

Лудият дъжд, който плаши моряците,

капе във бездната между сезоните.

Скрий простотата, хвърли се във вятъра,

разбий на парчета духа – галеона,

който към грешни страни те насочваше,

острови с буйна и влажна растителност,

бесни лиани и лепкава почва,

дивост, която във тебе се вплиташе.

Още си цял, недокоснат от времето,

пий от дъжда, нека лъсне ти кораба,

морската длан нека да те поеме,

скъсай си картата, скрий се от хората.

Бавно издига се вечен елизиум,

бавно пропива те и празнотата,

без да се плашиш, във бурята влизаш,

оцелял си страха и кръвта и земята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s