Далеч от остров

Лудият дъжд, който плаши моряците,

капе във бездната между сезоните.

Скрий простотата, хвърли се във вятъра,

разбий на парчета духа – галеона,

който към грешни страни те насочваше,

острови с буйна и влажна растителност,

бесни лиани и лепкава почва,

дивост, която във тебе се вплиташе.

Още си цял, недокоснат от времето,

пий от дъжда, нека лъсне ти кораба,

морската длан нека да те поеме,

скъсай си картата, скрий се от хората.

Бавно издига се вечен елизиум,

бавно пропива те и празнотата,

без да се плашиш, във бурята влизаш,

оцелял си страха и кръвта и земята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s