Лудият дъжд, който плаши моряците,
капе във бездната между сезоните.
Скрий простотата, хвърли се във вятъра,
разбий на парчета духа – галеона,
който към грешни страни те насочваше,
острови с буйна и влажна растителност,
бесни лиани и лепкава почва,
дивост, която във тебе се вплиташе.
Още си цял, недокоснат от времето,
пий от дъжда, нека лъсне ти кораба,
морската длан нека да те поеме,
скъсай си картата, скрий се от хората.
Бавно издига се вечен елизиум,
бавно пропива те и празнотата,
без да се плашиш, във бурята влизаш,
оцелял си страха и кръвта и земята.
Нели Станева 