Май

Май ми отива

в прегръдката на бледо огледало

и люлките, които

люлеят като вътрешни вълни,

провесени от костите

на нечия замряла биосфера.

Май ми отива

във роклите от тиха голота,

вечѐрите от буен страх

сред пламнали от люто долини,

в които и мъглата

пари върху кожата.

Май ми отива

със извора на всички делти,

узрелите значения в нещата,

невидимата топка за игра,

която е главата ми,

главата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s