Май

Май ми отива

в прегръдката на бледо огледало

и люлките, които

люлеят като вътрешни вълни,

провесени от костите

на нечия замряла биосфера.

Май ми отива

във роклите от тиха голота,

вечѐрите от буен страх

сред пламнали от люто долини,

в които и мъглата

пари върху кожата.

Май ми отива

със извора на всички делти,

узрелите значения в нещата,

невидимата топка за игра,

която е главата ми,

главата.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: