Май ми отива

в прегръдката на бледо огледало

и люлките, които

люлеят като вътрешни вълни,

провесени от костите

на нечия замряла биосфера.

Май ми отива

във роклите от тиха голота,

вечѐрите от буен страх

сред пламнали от люто долини,

в които и мъглата

пари върху кожата.

Май ми отива

със извора на всички делти,

узрелите значения в нещата,

невидимата топка за игра,

която е главата ми,

главата.