Глад

Влизам в паметта си и заварвам вряла супа от многоточия. Не успях да продължа, плътта на езика е твърде чувствителна. По-добре камъни по главата, нали? Или някакъв друг вид линчуване, но не и това ужасно чакане супата да изстине. Чух, че вещици я разбърквали с изтръгнати крайници, след това ставала за сърбане, но за какво ми е такава разредена тъкан? Бъркам плахо в буркан с мармалад, става на вкус, успокоява хода на времето. Обаче лепне и се топи в мен, а зъбите се надяват на поне малко сладка съпротива. Душа в тъмното за шоколад, и пропадам в несвършващата дупка на търсенето. Това е капан, разбирам, нездравословен апетит;  ако не беше твърде късно, бих се хвърлила в началото, за да видя какво е насищане и какъв препинателен знак идва след него.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s