Въздухът – пропит
с потта на оплаквачите,
изнесоха ѝ тялото,
захвърлиха го в бездната,
светът остана свит
в ръката ѝ, обаче
възтържествува бялото
и пролетта изчезна.
Сега е безсезоние,
валят бутилки, чупят се
концептуални рамки
и няма как да се покриеш,
и няма кой да те догони,
и само във съня ти ще се лутат
останки от наивно знание,
а после бяла светлина
ще ги изтрива.
Нели Станева 