Отвъд

Въздухът – пропит

с потта на оплаквачите,

изнесоха ѝ тялото,

захвърлиха го в бездната,

светът остана свит

в ръката ѝ, обаче

възтържествува бялото

и пролетта изчезна.

Сега е безсезоние,

валят бутилки, чупят се

концептуални рамки

и няма как да се покриеш,

и няма кой да те догони,

и само във съня ти ще се лутат

останки от наивно знание,

а после бяла светлина

ще ги изтрива.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s