Въздухът – пропит

с потта на оплаквачите,

изнесоха ѝ тялото,

захвърлиха го в бездната,

светът остана свит

в ръката ѝ, обаче

възтържествува бялото

и пролетта изчезна.

Сега е безсезоние,

валят бутилки, чупят се

концептуални рамки

и няма как да се покриеш,

и няма кой да те догони,

и само във съня ти ще се лутат

останки от наивно знание,

а после бяла светлина

ще ги изтрива.