Русалка

Плуваш в морето, целувайки кораба,

пиеш очите и нищо не виждаш,

триеш дъха си в стъклата на хората,

само на черните дупки завиждаш.

Нямаш и шанс да се будиш в мълчание,

всичко отвътре трепти да те спъне.

Храмът на мислите, сладко изгнание,

бавно под нечия длан се огъва.

Няма вълни, но кръвта се предава,

няма платна, но мастилни течения,

дърпат те, блъскат те и те удавят

и се прераждаш в солено бучене.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s