Русалка

Плуваш в морето, целувайки кораба,

пиеш очите и нищо не виждаш,

триеш дъха си в стъклата на хората,

само на черните дупки завиждаш.

Нямаш и шанс да се будиш в мълчание,

всичко отвътре трепти да те спъне.

Храмът на мислите, сладко изгнание,

бавно под нечия длан се огъва.

Няма вълни, но кръвта се предава,

няма платна, но мастилни течения,

дърпат те, блъскат те и те удавят

и се прераждаш в солено бучене.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: