Потта тече по бягащото време.
Физическата същност
се вмества в панталона на глаголите.
Аз бягам с прилагателните,
без кости, гола като птиче.
Събирам няколко сълзи
за танца си пред зрители,
за триене на щрихите по пода,
за леко храносмилане на дните си.
Наздраве, казва ми света,
да хвърлим семето по пусти ниви.
Каквото и да е, се вмества
в божествените три секунди.
Една за минало, една за бъдеще,
една за мислене над кървав лист.
Светът е приказен пиян сюжет,
но май от глад ми е изял сърцето
преди да се науча да го ползвам.
Десертa после ще си поделим.
Нели Станева 