Главна буква

на път за вкъщи, там където цъфтящите дървета поглъщаха като хиени остатъците от нощния дъх, спрях за минута и помирисах ръката си, миришеше на прясна бяс и на стъпкани рози, а това е неземен парфюм; изведнъж усетих, че гладните молекули на въздуха се сгорещяваха от вече тръгналия на път южен вятър, а мен това ме удряше като хладен и сочен гъдел точно там, където преди беше сърцето ми; една далечна мелодия, изнизваща се с танцови стъпки, все още озаряваше тъмното, спарваше мокрото, изтъркваше праха от кожата ми, а по нея туптяха все още звезди, в зениците ми все още бумтеше ехото на пет измерения, но тук беше тази река, която примамваше да поседна в тялото и да разреша крилата си и да пия от тръпчивата тишина, за да чуя какво ми липсва ; там чух птиците, които будеха гласните си струни, съскащата трева, която ми напомни, че съм животно и то живо , чух студа, затворен в камък и водните струи, които се сляха с мен и ме завлякоха далеч от изтощението ми;  и докато плувах на ум, вътрешностите ми се навлажниха и от мен изпълзя един хлъзгав вик, който завъртя реката, небето и всички измерения, които дори и не бях докосвала дотогава, в сънлив водовъртеж, затова и реших да остана, да остана в най-ниската точка, откъдето тръгват всички вихри, да заспя в тялото си и да се събудя на юг, опърлена и смирена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s