Полунощ в бар Рай

Кажи ми, ще намеря ли духа на времето

във чаша джин, подправен с главоболие

на следващия ден, и непотребна,

на мозъка и клетките си молеща се,

дали ще съм обект или мълчание,

или пък хлабав шев за вечността?

Дали вървят каруците от знание

или да ги избутам в пропастта?
Дали да меря крачки със пианото

или да плувам в техноиден бас?

Да стегна леко старото сияние

или да се отдам на мрачна бяс?
Да търся ли, или да търся да забравя?

Тук всеки питащ знак ме гледа остро

и всеки отговор се смее дяволски,

а този рай прогизва бавно от въпроси.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: