Нели Станева

Кажи ми, ще намеря ли духа на времето

във чаша джин, подправен с главоболие

на следващия ден, и непотребна,

на мозъка и клетките си молеща се,

дали ще съм обект или мълчание,

или пък хлабав шев за вечността?

Дали вървят каруците от знание

или да ги избутам в пропастта?
Дали да меря крачки със пианото

или да плувам в техноиден бас?

Да стегна леко старото сияние

или да се отдам на мрачна бяс?
Да търся ли, или да търся да забравя?

Тук всеки питащ знак ме гледа остро

и всеки отговор се смее дяволски,

а този рай прогизва бавно от въпроси.